Владимир Костов: Къде е действителният конфликт? Между САЩ и Русия? Или вътре в САЩ? Или – в Русия?
Владимир Костов
Къде е действителният спор? Между Съединени американски щати и Русия? Или вътре в Съединени американски щати? Или – в Русия? Също по този начин мощен, само че прикриван? Или - в Китай? А за какво не и в Индия? И в Япония? И в редица други, с задоволително огромно население?
Преди 30-тина, а може би и малко повече, години, прочетох думи на един от огромните народосоциолози, които и до момента са в паметта ми. Той предупреждаваше, че не е допустимо да се предвижда с задоволително сигурност развиването на интернационалните връзки. Защото човечеството няма претърпян опит на ера, в която да е било толкоз многочислено. А броят, т.е. гъстотата на популацията на избрана земна повърхност, има извънредно значение за дейностите на това население. Както във взаимоотношенията в отделната страна, по този начин и в интернационалните връзки, които са все междучовешки връзки, въпреки и в по-други граници. Спомням си, че все същият създател, привеждаше образец, че някои типове от маймуните /наши „ родственици “, което не постоянно е в наша полза да напомняме/ доста държат на оптималния брой жители в съответен регион. И очертаело ли се отклоняване от този най-благоприятен брой, сами работили и коригирали нарушаването.
В опитите да се проучват връзките в един или различен интернационален спор се носи, както споделя народът, от девет дерета вода. Но дали политиците, потеглят от измененията в броя на популацията и оттова да вършат заключения за вероятните, или мечтани, пътища на държание и взаимоотношения? С по-голяма подготвеност и искреност се сочи съществуването на едни или други материални ползи. Но по този метод не се ли затруднява разбирането на същността на процесите и възможната опция за по-добро личностно и публично държание?
В последните десетилетия се изговори и направи доста в региона на правата /за страдание, в редица случаи премълчавайки задълженията/ на личността. Но без да се чака друго време, още в този момент, пред очите ни, действителността поправя увлечението, подсказвайки ни, че личността се ражда и съществува, единствено посредством и с помощта на предшествениците й, т.е. на народа, на обществото.
Дали остротата на интернационалните спорове и свързаната с тях заплаха за самоизтребление на човечеството не е допустимо да бъде избавително намалена посредством едно концентриране на всички виновни държавници върху проблемите на популацията на света? Като изоставят ласкаещата ги хипотеза, че всичко знаят и могат, а съсредоточат напъните си в това да схванат по какъв начин и за какво по този начин се раждат и по този начин вървят по пътя си народите? И трансфорат небивалия в никакъв случай до момента брой съвременници в повод за обединяване и креативен строеж, а не в „ добре пристигнал “ претекст за взаимно заличаване?
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Къде е действителният спор? Между Съединени американски щати и Русия? Или вътре в Съединени американски щати? Или – в Русия? Също по този начин мощен, само че прикриван? Или - в Китай? А за какво не и в Индия? И в Япония? И в редица други, с задоволително огромно население?
Преди 30-тина, а може би и малко повече, години, прочетох думи на един от огромните народосоциолози, които и до момента са в паметта ми. Той предупреждаваше, че не е допустимо да се предвижда с задоволително сигурност развиването на интернационалните връзки. Защото човечеството няма претърпян опит на ера, в която да е било толкоз многочислено. А броят, т.е. гъстотата на популацията на избрана земна повърхност, има извънредно значение за дейностите на това население. Както във взаимоотношенията в отделната страна, по този начин и в интернационалните връзки, които са все междучовешки връзки, въпреки и в по-други граници. Спомням си, че все същият създател, привеждаше образец, че някои типове от маймуните /наши „ родственици “, което не постоянно е в наша полза да напомняме/ доста държат на оптималния брой жители в съответен регион. И очертаело ли се отклоняване от този най-благоприятен брой, сами работили и коригирали нарушаването.
В опитите да се проучват връзките в един или различен интернационален спор се носи, както споделя народът, от девет дерета вода. Но дали политиците, потеглят от измененията в броя на популацията и оттова да вършат заключения за вероятните, или мечтани, пътища на държание и взаимоотношения? С по-голяма подготвеност и искреност се сочи съществуването на едни или други материални ползи. Но по този метод не се ли затруднява разбирането на същността на процесите и възможната опция за по-добро личностно и публично държание?
В последните десетилетия се изговори и направи доста в региона на правата /за страдание, в редица случаи премълчавайки задълженията/ на личността. Но без да се чака друго време, още в този момент, пред очите ни, действителността поправя увлечението, подсказвайки ни, че личността се ражда и съществува, единствено посредством и с помощта на предшествениците й, т.е. на народа, на обществото.
Дали остротата на интернационалните спорове и свързаната с тях заплаха за самоизтребление на човечеството не е допустимо да бъде избавително намалена посредством едно концентриране на всички виновни държавници върху проблемите на популацията на света? Като изоставят ласкаещата ги хипотеза, че всичко знаят и могат, а съсредоточат напъните си в това да схванат по какъв начин и за какво по този начин се раждат и по този начин вървят по пътя си народите? И трансфорат небивалия в никакъв случай до момента брой съвременници в повод за обединяване и креативен строеж, а не в „ добре пристигнал “ претекст за взаимно заличаване?
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ